НЯКОЛКО ВЪПРОСА КЪМ РОЗОВОТО ПРАСЕ

От Фейсбук профила на Диана Дамянова

          Розовото прасе тръгва на турне.

          Изправени / в буквалния смисъл/ пред  този артефакт, лидерите, агитаторите и аниматорите на ППДБ е добре да  отговорят на някои въпроси, в контекста на титаничната битка за 121 гласа.

           Как избраха внучето на ДС, през какви  политически и граждански  и професионални проверки мина този избор и какъв е приносът на настоящия кмет, освен дето е спонсор на ДБПП. И последното абсолютно достатъчно ли е за да бъде излъчен, подкрепен и назначен за кмет на София.

         Защото София ми е Париж.

         В смисъла на плъховете. Те впрочем наистина май се явиха в огромно количество в Париж след голямата стачка на боклукчийските работници в края на 80те и никога не успяха да бъдат изчистени.

           И не, това не е намек, а прогноза.

          Битката на внучето и детенцето на ДС срещу мафията засега дава следните резултати.

          348 е много скъпо, разграбващо софиянци и е цена, предложена от мафията.

          347 е чудна цена на която се подписват договори с друга част, на това което беше определяно  доскоро като мафия и чрез нейното плащане не се ощетяват, а напротив се поощряват софиянци.

           Защото няма съмнение, че 348 е мноооооого /почти в пъти/ по-голямо от 347, което е благородно и напълно приемливо.

         Бори ли се София за приза най-мръсен град в Европа или е разширила амбициите си и се сравнява и с арабските страни, още не мога напълно да преценя.

         И не се ли наказва 5-ия по големина град в България, а именно район Люлин, с принудително непочистване, защото именно неговият кмет разкри далаверата с обществените поръчки, предназначени да се налива от тях в партийната каса, което от своя страна ще освободи от подобно задължение настоящия кмет на София.

          И въобще.

          Не прилича ли внучето на ДС на човек, който с учудване гледа как филия, намазана с масло, винаги пада откъм намазаната страна и се стреми да извади някакво смислено заключение от този факт.

         Как /и защо/се стигна до „продажбата” на  изгодни постове от страна на ПП.

          И тук няма да питам за дамата, която се оказа в СЕМ и чиято предизборна платформа на препитването /предизвикано лично от мен/ пред депутатите се свеждаше до това, че има малко дете и нужда от време да го отглежда. Там знам, просто беше приятелка на Ленчето, а приятелството с Ленчето е гарант /беше/ за кариерно израстване.

         Но ще попитам за позицията депутат в европейския парламент, личната изгодата от която е приблизително 1 милион евра годишно, на която беше назначен певецът на народа  Хазарта, след като преди това в продължение на два избора беше „носил” гласове на промяната.

          Дребни  се оказаха подробностите, че не отговаря и на най-елементарни изисквания, че няма поне някакво висше образование, че не знае нито един чужд език – тях ги оставям под черта.

          Само твърдя, че това е най-скъпият езиков курс, на който някой в историята на човечеството е изпращан /дано понаучи езика докато е там/, а удоволствието Хазарта да проговори на някакъв чужд език ще бъде платено обилно от българския и европейски данъкоплатец.

           И това като благодарност за гласовете, които беше донесъл в споменатия по-горе Люлин.

          Иначе неговата „платформа” беше, че ще прави лагери за деца, ама то времето на лагерите отмина, а и е малко трудничко да постигнеш каквото и да било, като мълчиш като пън. Може пък и да пее, с което действително да обогатява Европейския парламент.

          Как  цялата политическа инфраструктура на „промяната” се оказа създадена от посетителите на т.н харвардски курсове. Тук няма да коментирам какво трябва да е нивото на хора , отишли да се обучават на курсове, водени от Кирил Петков и на какво може да ги научи той, но ще попитам какъв е приносът за развитието на страната на всички денички, калинки, венеции и тн, защото приносът на Венко е ясен - той е крем де ла крем на пп-ейската мисловна дейност и гордост за всяко населено място на планетата.

         Но, възниква въпросът ,как така десетките свестни хора, които наистина по случайност бяха „въведени” в партията, успяха да бъдат изгонени или се самоизгониха /в по-голямата си части/ и затова този кръжец се оказа на интелектуалното ниво на курсанти в  образователни курсове.

          Съвсем друг е въпросът как Софийският университет се сдружава с бивши студенти на Харвард , че да им предоставя база и аудитории и какъв е критерия за качеството на тези преподаватели. Защото ключовият от тях е именно Кирил, а неговите интелектуални, а от там и преподавателски способности, са твърде широко известни в страната.

          И накрая. Как така хората, които разкриха нагласянето на обществени поръчки с цел изгода за политическата партия, та как така именно те се оказаха  кадрова грешка, а не тези, които са подготвяли далаверата.

         И дали именно усвояването на средства в полза на партията и нейните функционери  не е истинската кадрова политика на партията, а всички  които не са съгласни на далаверата се определят като кадрови грешки.

         Та, да!

          Водачите на тази група партии трябва да застанат пред розовото прасе и да обяснят тези „морални отклонение”, защото рецитирането на антикорупционни текстове не е достатъчно, когато ти самия ги нарушаваш.

          Или се надяваме на това, че пропагандата ни е толкова добра, а манипулацията- толкова успешна, че хората ще ни слушат какво говорим, а няма да ни гледат какво правим.

         Въпросите са много, много, но само отговорите на поставените по-горе, биха били едно добро начало.

          И тогава ще знаем, че бъдещите 121 отговарят на моралните, интелектуални и политически норми и Фльор ще успее да стане дептат.

          Защото иначе всичко е ясно.

          Гледаме София и виждаме България.